- София-1504, бул. "Цар Освободител" 15, Философски факултет, катедра "История на философията"
- +3592-9308-344
Vassil Vidinsky
Sofia University "St.Kliment Ohridsky", Philosophy, Faculty Member
- Genral Interests:edit
This dynamical interpretation of the continuum is based on a threefold perspective. First, detailed differentiation of all standard realms of Leibnizian Weltanschauung – (R real), (P phenomenal), (I ideal). Second, analysis of the scope... more
This dynamical interpretation of the continuum is based on a threefold perspective. First, detailed differentiation of all standard realms of Leibnizian Weltanschauung – (R real), (P phenomenal), (I ideal). Second, analysis of the scope of the Law of Continuity famously formulated by Leibniz and mapping it onto this (RPI) structure. Third, finding the precise place of dynamics and force in this (RPI) continuum.
These perspectives (taxonomical, legislative and junctional) if put together lead to a new understanding of monads’ role; and they are not taken anymore as a discreet part of Leibnizian philosophy (as opposed to the ideal space and time), but as dynamical continuum incorporating in itself both contiguity and continuity. And in such a way they are both neutralizing and preserving the syncategorematic phenomenal infinity. The main point is that force can be applied both to perception and appetition of monads and by this we give the shortest Leibnizian answer to the Zeno’s Dichotomy paradox – “force”. But what is more important, such dynamical interpretation gives good schematic and systematic view of Leibnizian mature philosophy. And it appears (as expected) that the thread out of the Labyrinth of the Continuum is not only geometrical and physical, but metaphysical too.
These perspectives (taxonomical, legislative and junctional) if put together lead to a new understanding of monads’ role; and they are not taken anymore as a discreet part of Leibnizian philosophy (as opposed to the ideal space and time), but as dynamical continuum incorporating in itself both contiguity and continuity. And in such a way they are both neutralizing and preserving the syncategorematic phenomenal infinity. The main point is that force can be applied both to perception and appetition of monads and by this we give the shortest Leibnizian answer to the Zeno’s Dichotomy paradox – “force”. But what is more important, such dynamical interpretation gives good schematic and systematic view of Leibnizian mature philosophy. And it appears (as expected) that the thread out of the Labyrinth of the Continuum is not only geometrical and physical, but metaphysical too.
Research Interests:
"Това е движението, което разкрива нарушаването на грацията, неграциозността, появяваща се помежду бога и марионетката. Тази неграциозност е приписана на смутената от съзнанието гравитация. Тя е мястото на раздвоение, отворено между бога... more
"Това е движението, което разкрива нарушаването на грацията, неграциозността, появяваща се помежду бога и марионетката. Тази неграциозност е приписана на смутената от съзнанието гравитация. Тя е мястото на раздвоение, отворено между бога и марионетката и заето от човека (и човешкото съзнание) като сцена на изгубената грация. Най-сетне идва движението, което обещава възвръщане на грацията."
Миглена Николчина
Сборникът Парачовешкото: грация и гравитация е покана хубавите разговори, които проф. Миглена Николчина винаги е провокирала и вдъхновявала, да продължат. Онова, което минава като безпокойство през книгите на Николчина е разбирането, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което може да разчетем както в теоретичните, така и в творческите й практики, е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение. И главното: поставянето на човешкото като незавършен проект и дирене на нови гравни и антигравни полета пред него.
Миглена Николчина
Сборникът Парачовешкото: грация и гравитация е покана хубавите разговори, които проф. Миглена Николчина винаги е провокирала и вдъхновявала, да продължат. Онова, което минава като безпокойство през книгите на Николчина е разбирането, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което може да разчетем както в теоретичните, така и в творческите й практики, е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение. И главното: поставянето на човешкото като незавършен проект и дирене на нови гравни и антигравни полета пред него.