Faculty of Journalism and Mass Communication

The number of people using social media actively is growing every year, making social networks more and more important for brands’ marketing strategies. This is especially true when examining the publishing industry due to the tendency of individuals acquiring book identities online, participating into book groups and communities on social media.
This paper aims to explore the extent to which marketers, publishers, authors and book bloggers in Bulgaria, understand and utilize social media marketing. Moreover, its goal is to research the perceived power that influencers on social media in the Bulgarian publishing industry have. Also, to gather and analyze data on the reading and purchasing habits and behaviors of the Bulgarian readers who are active on social media.
In order to accomplish those objectives mixed methods approach and methodological triangulation, combining quantitative and qualitative methods were used. Firstly, a quantitative study was done by conducting a self-administered online questionnaire. Secondly, a qualitative study was implemented through in-depth interviews.
Key findings of the study suggest that although Bulgarian professionals in the publishing industry understand the importance of social media marketing, they often have difficulties implementing it. Furthermore, the results suggest that posts about books on social media influence the reading and purchasing habits of the participants in the study.
However, there is a difference in the perception of the professionals and that of the readers regarding the influence power that different factors have on social media.
Key words: social media marketing, social media use in Bulgaria, social media marketing in the publishing industry, perceived power of influence, influencers on social media, trust on social media, relationship marketing.

Abstract: Tourism related travel can be presented in the discourse of the monomyth theory and narrative as a whole. The main construct – the hero’s motion is retained with insignificant formal changes in the functions’ content. Naturally, in the tourist journey, the hero is not fighting mythical creatures and does not travel through a magical world. However, the beginning and the end correspond with the ideas of leaving home and the return. Joseph Campbell’s model, organized in 3 main stages – departure – initiation – return, can be interpreted as a recreational tourist trip. The current paper presents a structuralist model of narrative theory, applied through an interdisciplinary approach in tourist communications.
Key words: tourism, tourist communications, narrative, narrative acts, narrative in tourism, monomyth

Редом с развитието на дигиталния маркетинг като цяло туристическата услуга също навлезе в нови измерения на своето предлагане. Онлайн продажбите моделират пазара по нов начин като комуникацията потребител – търговец
преминава чрез „електронни“ посредници.
Настоящата статия има за цел да разгледа модела на отношенията в тази комуникация от гледна точка на прагматиката – между знаците и интерпретаторите в контекста. За целта се привежда класификация на туриста, защото именно тя определя и неговото търсене. Анализът включва разглеждане на сайтовете за хотелски услуги и настаняване където изцяло се променят
отношенията потребител – туристически агент, както и моделът за интерактивна комуникация на платформи за класиране и оценяване на туристическата услуга от страна на потребителите. Сред тях се нареждат и социалните мрежи, превърнали
се вече в най-разпространено средство за обратна комуникация. Завършва се с най- актуалния феномен в дигиталния туристически маркетинг – платформата Airbnb. От приложения анализ се извеждат изводи в контекста на дестинация България
като туристически продукт в дигиталния свят.
Ключови думи: прагматика на комуникацията, туристически маркетинг, онлайн маркетинг, класификация на туристите, Airbnb

The present research aims to review the cultural tourism as a concept and its contemporary definitions in the context of the digital world. The prompt development of information and communication technologies changed not only the established notions in the field but also the tourists' attitudes and their perceptions of tourist attractions. The methodological framework is based on several markers – mass and individual aspects of cultural tourism in XXI century in the field of digital technologies and the need for social sharing of the tourist experience. Are we still interested in the culture in cultural tourism or can we rather conceive it as a form of hedonism? Is the value of on-line sharing larger than the cultural value of the visited historical site? The analysis in the research incorporates semiotic definitions in the relation tourist object – tourist destination, as well as intercultural characteristics of the " new generation " of tourists – the traveler. The main question which is posed in the article is whether the cultural tourism in its contemporary realization still corresponds with its initial essence or if today the mass manifestations of tourist activity has taken a step back in order to facilitate the appearance of the " individual "

The  thesis discusses  the accession of the country of Bulgaria  into  the  European Union (EU) in the context of the EU's enlargement from year 2007. The focus is on the costs and benefits arising from this accession for both the European Union and Bulgaria. A special attention is given to the economic aspects of these costs and benefits. The research is conducted according to the flexible (qualitative) research
design. It  is a single  case study, which investigates  the case of Bulgaria,  in the context of the EU enlargement. The methodology which we use within the flexible research design is the collection of relevant literature on the research topic, analysis and conclusion on the findings.
We explore also the costs and benefits of the 10 Central and Eastern European countries accepted in the EU in 2004, in terms of trade, foreign direct investments, Single market and Immigration issues, Common
agricultural policy. The same aspects are used in the investigation of Bulgaria. In this way, we see why the case of Bulgaria is different from the other Central and Eastern European countries. Bulgaria is good example of peaceful country on the Balkans with great tolerance and rights for its ethnic minority groups. The membership of Bulgaria  in  the  EU  aimed  at  stabilization  in  the  whole  Southeastern  Europe.  If Bulgaria was not accepted in the Union, the Balkan conflicts might have affected it as well.  Then  this  would  have  indirect  negative  consequence  for  the  whole  EU.  Its geographical position in the middle of the Balkan Peninsula is also crucial for the stability of the Union’s external border on the East. That is why Bulgaria’s accession turned out to be of great importance for the European Union. Bulgaria also benefit from the membership in the EU, because its economy stabilizes and develops in a better way. This leads to decrease of unemployment and increase of the standard of living  in  the  country.  Finally,  Bulgaria’s  accession  turned  out  to  be  of  great importance for both the European Union and the country itself.

In this paper we investigate the following problem: to what extend the reality that is reported on the pages of newspapers is a model for the media and to what extend the media itself is becoming a modeling instance that constructs the reality? More specifically, we look at the problem in the context of Bulgarian media after the fall of Communism (1989) – a period of big historical significance known as “The Transition” or “Prehod” (Bulgarian). To answer the stated question we apply the theory of models and, in particular, the theory of the German mathematician Bernd Mahr, as presented in his paper: “On the Epistemology of Models” (2011). According to Mahr (a) a model is modeled by the subject to which it is a model and (b) a model is something that is perceived as model. Therefore everything can be a model of something if it is perceived in such a way. 

We apply Mahr's theory to two of the most influential national newspapers during the period after 1989 – “Duma” (“Word”) and “Demokracia” (“Democracy”). The former used to represent the interests of the Bulgarian Socialist Party (BSP), while the latter has been the newspaper of the newly formed democratic party – the Union of Democratic Forces (UDF). Our results closely confirm the predictions of the theory: the media are indeed an accurate model of reality. At the same time, as Mahr foresees, the act of reporting itself transforms the media into a modeling institution, that dictates the way in which historical events are interpreted. They influence the construction of models of thought according to which people start to perceive reality. 

We stress that while applications of the theory of models to journalistic media may already exist in published literature, to the best of our knowledge, this is the first such application to Bulgarian media. The latter is the main novelty of this work.

Статията анализира до каква степен са използвани архетипни образи (според теорията на Карл Юнг), при изграждането на персонажите в българските сериали, от най-ново време – " Под прикритие " (криминална драма) и " Столичани в повече " (комедийна драма), които се излъчват през 2011 г., по телевизиите – БНТ и БиТиВи. Също така разглеждаме по какъв начин тези две продукции, въпреки разликите в жанра, представят времето, след политическите промени у нас, след 1990 г. (т. нар. " Преход "). Криминалната драма " Под прикритие " показва реалистично задкулисните игри между мафия и политици, които са неизменна част от времето след 1990-та година в България. От своя страна, комедийният характер на " Столичани в повече " представя живота на личностно, семейно-битово ниво; Показва как живеят, борят се и се развиват българите, в тези противоречиви години. И в двата филма наблюдаваме един и същи манталитет, светоглед и цели. Без значение дали героите са от високите етажи на властта, босове на мафията, или са кметове на крайни квартали, до скоро села до София, при героите и от двата филма, целта е една – забогатяване и заемане на високи държавни позиции. Като при всяко свое действие са водени от мотото: " Целта оправдава средставата ". Най-важният стремеж при героите е да се постигне лична изгода, удобство, богатство и просперитет, въпреки че всичко това е за сметка на бъдещето на цялото общество. Интересно е да се види, по какъв начин теорията за архетипите на Карл Юнг помага за изграждането на типично българските образи от годините на Прехода, в двата сериала. Основните резултати на нашето изследване показват, че обрзите на главните герои в двата сериала напълно могат да се съпоставят с 12-те архетипа предложени от Карл Юнг.

Темата на дипломната работа е "Лична неприкосновеност: стандарти и тенденции в ЕС". Чрез анализ на правна уредба и практики дипломната  работа дава отговор на въпроса:

Според стандартите, възприети в Европейския съюз (ЕС), в каква степен и при какви предпоставки държавата може  да следи, наблюдава и да се намесва в личния живот на гражданите с аргумента, че защитава други важни права и свободи и, на първо място,  сигурността  и обществения ред?

В последните години, с развитието на новите технологии, проблемът със следенето на граждани и безконтролното разпространение на лични данни, става все по-актуален. Гражданите са следени на обществени места – чрез камери (CCTV); В интернет – чрез трафика на данни и IP адресите, чрез социалните мрежи за комуникация (Facebook), програмите за разговор и чат (Skype), интернет приложенията с актуални снимки от всеки географски обект (Google Maps, Google Street View); Те са следени и чрез мобилните си телефони – проследяване на географското положение на мобилния телефон, съответно на неговия притежател, време и продължителност на разговорите, както и до коя географска точка са.  Новата информационна среда наложи нуждата и от нови регулации както в Европейския съюз (ЕС), така и в България. За да гарантира сигурността и контрола на трафика на данните в новата информационна среда, ЕС създаде нови норми и директиви (напр., Директива 2006/24/EO). Те обаче влизат в противоречие с правото на лична неприкосновеност, гарантирано в чл. 8 от Европейската конвенция защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧOС).  Тук идва въпросът къде всъщност е границата между защита и сигурност, и неприкосновен личен живот?   
В дипломната работа чрез конкретни примери, са анализирани баланса между правомощия на държавата и защита на сигурността и правото на лична неприкосновеност на гражданите. Установява се тенденция в България, която е паралелна на тенденцията в ЕС.

Книгоиздаването отдавна не е същото. Докато през ХХ в. книжният бизнес беше притиснат от електронните медии, то в последните години виртуалният свят промени статута на книгата. Което някои наричат революция, а други апокалипсис. Какво се случва? Традицията на книжното правене и разпространение, установила се в течение на векове, е на път да се разпадне, като в съзнанието на глобалния потребител на компютри и интернет повечето от отделните му елементи вече отпадат.

Умира ли авторството? Във виртуалното пространство се вихрят грандиозни спекулации с чужди, защитени от Закона, съдържания от всякакъв род – литературни, публицистични, научни, учебни и пр. Тече прогресивно и повсеместно „копи-пействане” и присвояване, а също и превръщане на комбинации от чужди текстове в грубо съшити пастиши. Тези деяния у нас са съвсем безконтролни, дори имат своите ревностни защитници и сред интелигентните граждани.

Да затрием ли издателствата? Капиталисти-потосмукачи ли са издателите, на гърба на автора и читателя ли паразитират? Превърна ли e-book тази институция в анахронизъм, в цензор, спиращ свободното разпространение на словото? „Ние можем без издателите, те не могат без нас” – тръбят звани и незвани пишещи. Ала измислил ли е някой по-сполучлива формула за откриване и налагане на добрия автор от намесата на добрия редактор, изчел стотици слаби текстове. Ако доказаната издателска марка бъде елиминирана, няма ли да е свършено с качеството на книгите.

Новият „дигитален морал” си присвоява повече права, отколкото отговорности. Юзърите искат свободен безплатен (хм!) достъп; те искат цялата материално-духовна вселена да бъде складирана в компютъра им, без значение дали някога ще я ползват. Ако нещо там липсва, трябва да бъде добавено; готови са да го допълнят, без значение чия собственост е било.

Интернет улеснява потребителя на всякакъв вид информация, дава шанс и за по-масова употреба на книгата, превръщайки я в леснодостъпно подобие на книга. От прекрасния шанс се възползват обаче само четящите, които и бездруго ще намерят път до нея. Не-четящият си остава не-четящ дори когато му подариш Вавилонската библиотека – в хартиен или в дигитален вид.

Ако в далечното бъдеще светът оцелее, то ще е благодарение на Логоса. А книгата е овещественият Логос. Някои казват, че книгите ще се трансформират в нанотехнологичен продукт; ще си ги „инжектираме” в мозъка, без да ги четем. Просто ще ги усвояваме – като лекарство или хранителна добавка. Глупости, до такива безумия човечеството не може да стигне, поне нормалният човек няма да си го позволи.

По повод на един конкурс за професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Главният герой в тази книга не е човек, а явление. Нарича се лъженаука, още – гуглонаука. „Гугълите“ са съвременен тип преписвачи и компилатори на чужди текстове. Присвояват най-вече от интернет (чрез търсачката „Гугъл“), но посягат и към отпечатани материали, като или вземат оригинала едно към едно, или го превеждат от друг език (често нескопосно), или – проявявайки „творчество“ – комбинират части от различни плагиатствани източници, при което поразместват някой и друг пасаж, променят тук-таме дума или израз. Полученият продукт, груб пастиш или направо „дигитален палимпсест“, те декорират със собственото си име и титла.

Когато амбициите нараснат, „гугълът“ започва фабрикуването на статии, студии, дисертации, книги, които гордо назовава „научни трудове“. Набъбвайки като бройка и обем, те пък осигуряват академичното израстване на съответния перспективен кадър. Произвеждат се количества монографии, които уж си имат всичко – и видни имена за рецензенти, и предговори от още по-изявени труженици в полето на науката, и редактори с титли, и ISBN, въобще изглеждат като истински. Но не са. Лъжекниги са – „гуглокниги“. Както и науката между страниците им е лъженаука.

В разстояние само на три години (2011–2013) в родните вузове бяха произведени няколко хиляди доктори, доценти и професори, като за немалка част от тях може убедено да се твърди, че не притежават необходимите научно-преподавателски качества за получаването на тези звания и длъжности. Всъщност става дума за драстична девалвация и дори неглижиране на критериите за приноси в науката и познанието.

Днес лъженауката у нас е повсеместно явление; превърнала се е в пандемия. Но най-страшното е, че започнахме да свикваме с нея, да я приемаме като нещо естествено; взехме да не й обръщаме внимание. Не мога нито да се присъединя към подобна позиция, нито да я оправдая. И затова реших да напиша и публикувам настоящите страници, посветени на един христоматиен пример: лъженауката за книгата.